Ако проф. Юлия Кръстева не се беше съгласила да сътрудничи на Държавна сигурност през 1965 г., в най-добрия случай щеше да се пенсионира като учителка по френски език в старозагорската гимназия. Тя нямаше да напише книгите, трудовете си по философия и семиотика и да се нареди сред най-великите умове на нашето време.