/Поглед.инфо/ Изглежда повече от очевидно, че българската селска психика няма да се притеснява въобще от дефинирането на общността и на всеки един член чрез идеологемите „социалистическа нация“, „социалистически човек“ и „комунистическа личност“ – за градския работник, селянина-кооператор, административно-бюрократичния апаратчик и партийния функционер това не може да е дори предмет за дискусия, още повече, че даже мисленето по този въпрос може да бъде и опасно. За всички тях осигуреното биологично оцеляване, споделеното равенство в „бедността“ и удовлетворяването на традиционните исторически дребно-собственически страсти във времето на „социализма“, се оказват напълно достатъчни, а с оглед тяхната неприкосновеност със сигурност те могат да приемат и „марсианска идентичност“.