/Поглед.инфо/ Ето, кръстът е въздигнат; отляво и отдясно – двама разбойници. Единият, като вижда, че убиват и Праведника, отрича човешкия съд, човешкото право да бъде съден дори престъпникът. Другият, виждайки, че и Праведникът погива от човешката неправда, приема своята смърт като заслужена: ако Праведникът страда, то и вършилият беззакония следва да пострада… Единият изтръгва себе си от покоя в последната минута, другият намира пътя към вътрешния и вечен покой… Как ние самите се отнасяме към това? Как се отнасяме, ако ни споходят мъчителни и страшни изпитания? Не казваме ли на Бога, че това е несправедливо, че не бива да ни се случва? Разбираме ли, че ако такъв е Неговият живот, то какво да говорим за нас?…