/Поглед.инфо/ В дните, когато наближава Пасха, мисълта почти неволно се съсредоточава върху темата, която толкова упорито премълчава антирелигиозната пропаганда, но която не може по един или друг начин да не стои в центъра на човешкото съзнание – темата за смъртта. За християните Пасха e празник на победата над смъртта. „Със смърт смъртта потъпка“[1]. В епохата на външно тържество на християнството, в епохата, когато Пасха е била сякаш самоочевидно средоточие на годината, а предизвикваните от нея радост и ликуване – главна радост на хората, този празник и неговият смисъл е можело и да не бъдат обяснявани. За съвременния човек обаче, който или не знае, или знае повърхностно какво точно се случва в пасхалната нощ и не изживява онази необичайна, радостна тръпка в сърцето, когато от дълбините на мрака се раздава първото „Христос воскресе“, Пасха вече е престанала да бъде това, което е била в продължение на векове, а именно – доказателство, свидетелство, символ на действителното преодоляване на мрака, тъгата и безнадеждността на смъртта.