Дъждът е измил пътищата на курорта Коста Смералда до блясък. В същото време струите му така са разбунили ароматите на средиземноморския храсталак, че няма как да не пътуваш с отворени прозорци. И докато мирисът на мирта, розмарин и кипарис те връхлита, изведнъж разбираш, че спазваш стриктно ограничението от 50 километра. Даже скоростта е доста под него - иначе едва ли ще можеш да хвърлиш око към прелестите наоколо. И да откриеш, че кобалтовосините скали в човешки силуети пред теб са величаво красиви, но още по-изумително е съчетанието им с изумрудените заливчета на морето вдясно и упойващата зеленина на храсталаците между тях. Лека-полека към тези багри се прибавят знойното жълто, оранжевото и керемиденочервеното на първите вили и хотели преди Порто Черво.