Автор: Рени Маринова Крачим сериозни един до друг: той – замислен, аз пред паник атака. Мисля бързо и засега безрезултатно. Отиваме в Бриколаж. Всичко започна сутринта, когато Чиле ме попита: - Мамо, ти на колко години си? Отговорих му, че съм на четиресет и една, и продължих да мия чашите. - Това са много години – заключи той и ме разсмя. Отпратих го да си обуе пантофите – отново шляпаше бос. Но Момчил имаше въпроси. - И ти ще умреш, нали, мамо? Една сигнална лампичка светна в главата ми и спрях чешмата. Обърнах се към него – очите зад кръглите…