Автор: Николай Волев  Предисловие През лятото на 1989-а кинокритичката Вера Найденова ми подари книгата на Акира Куросава „Нещо като автобиография, или потта на жабата“. На гърба на корицата тя бе написала: „На Николай Волев – с пожелание някога да последва този пример“. Надписът на Вера ми се стори двусмислен. От него не се разбираше съвсем ясно какво ми пожелава тя – да стана прочут като японския си колега или също като него някой ден да опиша живота си. Четвърт век по-късно, препрочитайки спомените на Куросава, забелязах, че те започват така: „Ето че и аз, без да усетя как, съм станал на шейсет и…