Автор: Янка Петкова 7 часа. Аз, тийнейджърката и Чочо излизаме от къщи. Девойката тръгва към училището, ние с любимеца поемаме на сутрешна разходка. Прибираме се и бащата съобщава, че телефонът ми е звънял два пъти, но не знае кой ме е търсил (понеже не си надничаме в апаратите, да си пазим личното пространство… ). Поглеждам - звъняло ми е детето. Два пъти. Пренебрегвам факта, че е 8 без 20 и връщам обаждането. Естествено, никой не ми вдига. Пиша съобщение в месинджъра. Не е онлайн. Залавям се за работа, но в главата ми се въртят версии. Почвам с най-безобидната: - забравила…