Изглежда все пак Европейският съюз ни води към по-добро – то че и летището е огромно, огромно е, ама все пак от слизане от самолета, до излизане в залата за пристигащи минават цели 45 мин. Ататюрк е второто, след София, летище, в което тълпата тича, за да си запази ред на опашката за паспортен контрол. Тук разделението е Турски граждани и Other passports ;) Митничари не видях, граничарят само гледаше паспорта и компютъра, но не ми и погледна ентелегентната физиономия
По терминала се разхождат негри с негърски дрехи. От тук има полети не само за голяма част от Африка и Близкия Изток, но очевидно и до остров Корекоредут.
Ако си мислите, че жените-мюсюлманки се обличат смешно, погледнете мъжете: едноцветни пижами с джапанки и бради без мустаци. И все пак – не видях чалми, вероятно вече само сикхите в Индия ги носят. Напомнят ми вица за арабина с костюма и вратовръзката, който искал да влезе в Щатите, и докато не заприличал на терорист, не го пуснали на паспортен контрол. Тези със сигурност ще ги пуснат ;) И все пак не се лъжете: това бяха пътници, чакащи самолети за Саудитска Арабия и Африка, а не местни. Ако се абстрахираме от няколкото баби, които едва ли някой иска да види разголени, местните са доста цивилно облечени.
От летището в посока Азия води магистрала. Час и половина със скорост около 110 ни трябваха, за да започнат някакви признаци, че Истанбул свършва. Безкраен град, безкраен...
Полицията патрулира на постоянно включени буркани, на едно място „осветяваха” аварирала кола, да не се блъсне някой в нея, докато я качат на аварийния паяк.
Момиче може да ти се усмихне на улицата. Европейките отдавна носят фередже в поведението си, ако ще и полата ѝ да е с ширината на колан. Х. има обяснение за това, но каза, че ще ми го разяснява друг път. Не вярвам да е заради чуждестанния ми вид – който ме познава, знае, че съм далеч от външния вид на норвежкия идиот и си мязам на местен ;)
Въздухът мирише на много места. Явно европейските правила за чистота на въздуха си казват своето, но в България не ми се беше случвало отдавна, даже бях забравил. А откога не бях виждал някой да се вози в каросерията на камион...
Интересно, това дали ще ни доведе до икономика, основана на услуги? Липсата на замърсяване е признак за липса на промишленост и това, че в ЕС въздухът е чист означава, че галванизацията, металодобива, химическата промишленост, текстила се местят на Изток. Това, че не искаме шистов газ по екологични причини, означава само че ще бъде добиван по на Изток, а не, че няма да бъде добиван. Това, че при нас е чистичко, означава, че другаде е мръсничко. Дали не грешим? Или да пратим „еколозите” в Китай, нека там да повикат ;) Не е прост въпрос: ще слагаш ли катализатор на колата си, който увеличава разхода и усложнява колата, при условие, че смърдящите те изпреварват с по-ниска мощност и разход?
Бай е ... мъж, а жена е байан – добре е да се знае преди да идеш до тоалетната. Бай Иван се оказа обикновен мъж ;)
Тоалетните в офиса са ... турски. Не знаех, че на клекалата им викат така, но Давид Черни ни го припомни. Иначе е чисто, няма проблем. Има даже списък с подписите на чистач(к)ите, като на OMV бензиностанция.
Дядо Вазов е прав: турското кафе си се пие със сърбане. То просто няма друг начин – вряло е :) Харесвам го. А чаят е като удар с изнервена котка по главата – събужда те моментално.
Жега и влажно е като на Черноморието. Само че морето е на час и половина по магистралата, ако че на картата изглежда тук наблизо.
Очевидно има интернет – все пак още не ми се пробва дали тубата е цензурирана наистина.
bizi izlemeye devam edin ;)
Още пътеписи от близки места:
