Автор: Мария Пеева Първото си дете родих на двайсет и все още бях напълно ошашавена от майчинството, когато всички около мен се втурнаха да ми дават добри и твърде противоречиви съвети. - Нали няма да го оставиш самичко? - Добре е да нямат голяма разлика. - Изчакай две-три години. - Най-хубавата разлика е пет години. А майка ми допринасяваше към общия хор с категоричното: - Едно дете е достатъчно. Ето ти си едно дете, можеш ли да се оплачеш? Всичко е за теб. И внимание можеш да му обърнеш, и да се грижиш добре за него. Не ти трябват повече.…