Човекът е човек, когато е на път - само като го прочетеш, и ти става ясно, че поетът не е успял да се повози на градския транспорт в София. Ако беше доживял, сигурно щеше да съжалява повече, отколкото ние, за ненаписаното и несътворено от него. И не защото положението е толкова страшно - все пак нещата се подобряват. Бавно. Ужасно бавно. Като в ...