Автор: Траяна Кайракова Днес щеше да готви зеле с ориз. Погледна гордо новото ренде. Не беше никак евтино, но експресно режеше всичко и спестяваше време и сълзи. Обичаше прясно зеле. Сложи олиото, постави зелето, червен пипер, доматен сок, сол, шепа ориз и дафинов лист, закъде без него? Направи си кафе и се замисли. Спомените се върнаха светкавично, без да избледнеят, без да са отшумели. Беше любов от пръв поглед. Ученическа, красива, невероятна, прекрасна, вълшебна. Имаше и пеперуди в стомаха, и искри в очите, скришни прегръдки, облягане на топло рамо, сигурност. После дойде абитуриентският бал. Скараха се за нещо незначително, дребно,…