- Какво добро съм видял от американците досега? – питаше се бай Ганчо, докато седеше на една пейка в Морската градина и мързеливо се почесваше по топките. Пред него прелитаха гларуси, писукаха малки чайки, а пет кораба на рейд чакаха реда си, за да влязат в пристанището. Денят бе типично пролетен и по-точно мартенски. През два часа светваше слънце, после облаци затуляха небето и ту бе пролетно приятно, ту зимно хапливо студено. Пенсионерът вдигна изтръпналия си задник от пейката и с леко куцукане тръгна да се прибира. До шадравана с делфинчетата срещна бившия си колега Спас. Веднага го хвана под ръка и запита: