На въпроса „Какво става със света” вече месеци водещи журналисти по света и у нас, анализатори, коментатори търсят не толкова отговор, защото вътрешно са убедени, че на този етап не могат да го намерят, а просто разсъждават върху факти, причини и следствия за „арабската пролет”, касапницата в Норвегия, бунтовете във Великобритания, протестите в Тел Авив, митингите в Атина, сякаш позабравените на този фон, бунтове в Китай, необявената война в Либия, обсадените градове в Сирия и т.н. Светът се тресе, а дали тези трусове са социални, икономически, политически, следствие глобализацията и революциите в информационните технологии, не е много ясно. Кризата, финансова и икономическа, допълнително напряга обстановката, а може би е в основата на събитията. Политиците трудно намират решения, а страхът от „зараза” не само ги държи в напрежение, но и диктува невинаги адекватни действия. И резонният въпрос е „Какво правим ние”, защото това пряко не ни засяга, а ние като нация сме свикнали да...