/КРОСС/ Априлското въстание от 1876 година е масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. Избухва преждевременно на 20 април по стар стил в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет . Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и Русия.ПодготовкаСпоред изработения от Гюргевския революционен комитет план българските земи са разделени на 5 революционни окръга (като в 5-тия организацията е твърде слаба):Търновски – с център Горна Оряховица, главен апостол е Стефан Стамболов с помощници Христо Караминков (Бунито) , Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев;Сливенски – главен апостол е Иларион Драгостинов с помощници Стоил войвода и Георги Обретенов;Врачански – главен апостол е Стоян Заимов с помощници Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков;Пловдивски – главен апостол е Панайот Волов с помощник Георги Бенковски, по-късно като помощници са привлечени Георги Икономов и Захари Стоянов;Софийски – на практика само планиран, с апостоли Никола Обретенов и Никола СлавковИзбухванеВъстанието е подготвено в разстояние на едва 1 – 2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му