Плутоният се оказва едно от най-големите главоболия за Министерството на енергетиката на САЩ, отбелязва агенцията. В цялата страна има 54 тона излишен плутоний. Заводът Pantex край Амарило е само едно от местатаq в което се обработва радиоактивният метал. В него се съхранява толкова много плутоний, че е достатъчно да се произведе бомба, която да причини експлозия с мощност от хиляди мегатона. И всеки ден идват допълнителни количества.
В завода се унищожават стари бойни глави, за да не бъдат нарушени договорите с Русия от 2010 година за намаляване на ядрените оръжия. И двете страни определиха брой, но междувременно произвеждат нови и по-смъртоносни ракети и трябва да унищожават старите, допълва още Ройтерс.
Количествата, които трябва да бъдат унищожени, изглеждат сюреалстично - през 1967 година САЩ достига своя пик от 37 хил. ядрени бойни глави, а СССР достига рекорда си през 70-те години - 45 хил. бойни глави.Това са количества, които могат да унищожат Земята хиляди пъти.
По данни на американското Министерство на енергетиката Русия и САЩ заедно имат за унищожаване 68 тона плутоний - количество, достатъчно за производството на 17 хил. ядрени оръжия. Вашингтон обаче още няма план какво да направи със своя дял.
Физиците в САЩ коментират, че е наложително бързо да бъде намерено хранилище за плутония. Радиоактивното вещество има период на полуразпад от 24 хил. години. В един все по-несигурен свят, терористични заплахи и увеличаващо се международно напрежение, рискът плутоният да бъде използван е голям.
САЩ не са започнали да изготвят безопасно хранилище за плутония - то трябва да бъде на 2 хил. фута под земята. Повечето от плутония в страната обаче се съхранява в сгради в Южна Каролина.
Енергийното министерство има малък подземен изследователски център в Ню Мексико, където се съхраняват радиоактивни вещества. През лятото на 2017 година енергийният министър Рик Пери съобщи пред Сената, че има запитване до властите в щата за увеличаването на площта на центъра, но екологични организации се противопоставят на тези планове.
По статията работи: Деляна Петкова
