Трудно се забравят обидите и несправедливостите от детството, казани или извършени най-често неволно от родителите ни. Те, разбира се, искат най-доброто за нас, но понякога просто не могат да разберат какво мисли и чувства детето им. Парадоксално е това, че когато ние самите станем родители, започваме да правим същото. Когато хлапето се цупи, че го карат да ходи на училище с "бебешка" тениска (а то е вече 5-и клас) родителят откровено не може да разбере къде е трагедията и възприема ставащото като проява на инат и капризи: „Голяма работа, една тениска, кой да помисли за домашните си!“ А детето може…