И точно тогава, както някога – когато, за да ни върви приказката, ти слизаше долу в мазето, и докато наточваше вино, горе до масата аз чувах гласеца на струйката, с който старата бъчва заръчваше нещо на виното в каната – сега, скрит и невидим за очите ми, някъде вляво от надгробната плоча и някъде близо до сърцето ти, чух щурец да запява, и да заръчва багрено-плодна и щедра есен на късното лято във мене.