Осем книги в задължителен списък и други четири в препоръчителен. Това е работата на един бъдещ третокласник за лятната ваканция. Че той може да се кандидатира най-малкото за кмет, казвам. Ааа, кмет – смее се майката на бъдещия третокласник, - с тия дванайсет книги той удря в земята няколко кандидати за президент, взети заедно, плюс премиера. През лятото на 1989-а, което все повече прилича на това наше лято през 2011, четяхме руски списания. Твърдеше се, че списъкът с абонатите на „Московски новости” и „Огоньок” имал копие в Държавна сигурност. Отделно от това разменяхме „Новый мир” заради „Голгота” на Айтматов, „Дружба народов” заради „Децата на Арбат”. Имахме теория, че това, което се случва в България, най-лесно може да бъде разбрано през съветските (тогава) книги. Те са по-честни, по-талантливи и което е най-важното – идват от чекмеджето. А съветската действителност е по-силно щрихована. Там, където у нас е само нюанс, намек, усещане за нещо, у руснаците е ярко, отчетливо,...