Дойде време да си задам въпроса дали не само пъпът, ами и самият аз не съм хвърлен в България. Щото пъпът ми може да няма свой самостоятелен живот, ама аз имам. Ако това, което го живея, е живот. Щото не всичко, което го живеем, е живот. Това, което го живеем, може и сън да е. Даже може да не е целият сън, а една малка част от него. Кошмарната част от съня. А хубавия ни сън да го сънува друг щото така му се било паднало. Това нещо е като каруцата, която, тръгне ли да се обръща, пътища имала много. Тръгнеш ли да сънуваш един сън – после сънища много, ама ти като си се захванал с кошмара, или се събуждай, или почвай друг сън да сънуваш. И докато сънувам един романтичен кошмар във Варна, се появява нещо като сън, ама като го доближиш – Теди Москов. Да му се не надява човек на това съновидение, че и кафе пие, че го пипаш и направо като истински е пред теб. В такива моменти си задаваш въпроса колко истински може да бъде един Теди Москов. Ако се сравни Теди с негов спектакъл, може да...