Винаги съм обичал новите пътища. От три месеца, откак живея в Банкя, ми се ще да намеря нов път от моята къща до центъра на градчето – път, който не минава по магистралата и заобикаля шума, мръсотията, скоростта и злобната разбързаност на хората. Магистралата, по която аз не искам да вървя, е построена специално за бързите правителствени коли на другаря Тодор Живков. Който в последните години от управлението си обичал най-много резиденцията си в Банкя. И затова трябвало да има специално шосе, по което по най-бърз начин да се транспортира плешивата му и пълна със селяшки хитроумия глава от София до резиденцията в Банкя. Тъй като шосето не може да се навива на руло и да се прибира, след като е употребено за правителствените коли на другаря Живков, то останало да се ползва и от други хора. Но оттогава – от края на седемдесетте – то се казва Шосето на Тодор Живков. И - ето че досега - по него пъплят, въобразявайки си, че летят, всякакви човешки возила. От раздрънкания и пълен с...