Колко църкви има в столичния „Студентски град“? Нула. Вярващо ли е тогава младото поколение? В какво вярва? Каква религия изповядва? Бързият отговор е – никаква, но аз не се примирявам с него. Знам, че човек дори и в нищо да не вярва, това значи, че все пак вярва в нищото, а може би не е осъзнал какво е олицетворението на нищото, в което вярва…но да оставим философските разсъждения настрана. Защото тук – в 100дентски, те нямат тежест. Важни са само нещата, които можеш да купиш, продадеш, изядеш, изпиеш, усетиш, видиш, поемеш. Между безсмислените лекции, за които трябва да станеш в 6:00ч, дискотеките, от които се прибираш в 5:30ч, любовните драми, курсовите работи, дюнерите на Манджа стрийт и опашките във Фантастико не ти остава много време за спане (сам), камо ли за размисли върху вярата, обществото, морала, съдържанието, формата…смисъла. Да ги мисли друг!   Ние сме нетърпеливи и търсим бързо решение на всичките си проблеми. И го намираме. Точно там, където е достатъчно тъмно, за да забравиш кой си, достатъчно шумно, за да спреш да мислиш и с достатъчно алкохол, за да си повярваш, че всичко е възможно. Дискотеките са нашият храм и в него прочистваме умовете си, от насъбралия се стрес, забавляваме се и се опитваме да се почувстваме обичани и значими…поне до сутринта. Прибягваме до тях без значение какъв е поводът и дали го има изобщо, донякъде по навик, донякъде от нужда да подхраним егото си и отново да пресъздадем силните емоции, които иначе рядко ни се случват...

Прочетете цялата публикация на: Sofiapress.com