Националният исторически музей представя обогатената си постоянна експозиция XV- XIX в. по случай 22-рия Международен конгрес за византийски изследвания "Византия без граници". Това съобщиха от музея вчера.
В обновената част на експозицията са показани уникални произведения на изкуството от поствизантийския период - църковна утвар, ръкописи и старопечатни книги, по-голямата част от които се представят за първи път пред публика.
Сред най-забележителните ръкописни паметници е преписът на Хрониката на Йоан Скилица - безценен исторически извор и единствен запазен в България препис от първата половина на XII в., който въвежда в темата "Византия след Византия".
Представени са и славянски ръкописи от XV-XIX в., сред които и два преписа на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски.
Печатната книжнина бележи нов период от културното развитие в поствизантийската епоха. В експозицията са показани книги с богослужебен и светски характер, отразяващи разностранните интереси на обществото.
Представително място в обновената експозиция заемат произведенията на ювелирното изкуство - църковна утвар. Изящно изработени, тези предмети за църковно богослужение отразяват професионализма и фантазията на балканските майстори златари.
Заедно с останалите експонати в залата посетителите могат да добият всестранна представа за културните тенденции и за постиженията на изкуството в поствизантийския период, обясниха още от НИМ.