Май че май пристига призори,
той по майски чувствата ти буди,
и цвърчи, жужи, ръми… дори
в мислите ти почва да се губи.
Да ги пренарежда миг по миг
и във всеки миг да му е тясно,
да превръща радостта във вик,
да оставя горестта безгласна.
Да ухае като спомен стар,
по стъклото да почука с клони,
за да ти остави чакан дар
и да хукне, ти да го догониш.
Автор: Мариела Русева
Материалът „Май“ от Мариела Русева е публикуван за пръв път на Будна Варна.