За Ботев, когото ще опитаме да достигнем с крилете си. За да надникнем в сърцето му - доколкото можем. Защото такова огромно сърце е трудно за обхождане, но пък не чак толкова за усещане. Най-правилният подход би бил чрез думите, оставени изобилно като наследство от него. И чрез делото - свещено, безкористно, безгранично и неподвластно на времето. Делото, отрязало един живот на 28, но само във физически план. Защото духът и заветите на Христо Ботев останаха живи.