За българското изкуство годините на това десетилетие са време на активен и многолик художествен живот, който съществено се модернизира. Сбирката обединява произведения, които показват различните посоки на развитие на този процес, като същевременно отразява продължението на традициите от предходните десетилетия в младото българско изобразително изкуство. Във фокуса е търсенето на национална идентичност и изграждането на образи, въплъщаващи тази идея. Обособени са четири отделни тематични линии, които ясно могат да се проследят през периода: интерпретации, вдъхновени от приказно-поетичния фолклор, от християнството и християнското наследство, от народните обреди и обичаите и от българското село. Специално място е отделено на печатната графична продукция, а експонати на приложното изкуство допълват представата за артистичните търсения от епохата.
Изложбата представя творби на знакови за българското изкуство автори: Иван Милев, Владимир Димитров-Майстора, Сирак Скитник, Иван Пенков, Николай Райнов, Пенчо Георгиев, Иван Лазаров, Никола Кожухаров, Борис Денев, Георги Машев и др. Произведенията са от фонда на СГХГ, на Националната галерия, на Регионалния исторически музей – София, Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН, Държавна агенция „Архиви”, Националната художествена академия, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Съюза на българските художници, Градската художествена галерия в Пловдив, художествените галерии в Стара Загора, Казанлък, Кюстендил, Пазарджик, Сливен, Шумен, Русе, Историческия музей в Самоков, регионалните исторически музеи в Добрич и Враца, както и от частни колекции.
Куратори на изложбата са директорът на СГХГ Аделина Филева, Станислава Николова и Любен Домозетски. Консултант към проекта е Татяна Димитрова, а художник – Надежда Олег Ляхова.
Иван Милев, „Крали Марко“, 1926 г. Темпера, хартия.