Забравени сме от Бога и по-добре, казва една жена от село край Мелник, името му е любовно и въпреки крещящата тишина, в него са се настанили безвремието и разрухата. Селото е Любовище, до него се стига през тунел, прокопан в един от „меловете”. Оттатък него вече има едва 20-ина жители и саморазрушаващи се или състарили се като обитателите си къщи. Излизайки от тунела блясва светлина, тъмнината остава някъде назад, но не винаги, особено когато от другата му страна следва раз