Голотата е свобода

Нудистки се снимат на плажа. Снимка: Димитър Патарински

Свободата, както и истината, сигурно са голи. През шейсетте и седемдесетте години на вече отминалия век, скрити в тогава почти дивите дюни на юг от Каваците, ежегодно къмпираха неколцина френски или германски двойки, някои от тях - с децата си. За случайно минаващия по плажната ивица нашенец гледката беше повече от странна. В онези години масовата представа за почивка на море включваше карта за станция, квартира, или хотел в някой от морските ни курорти, а не плат над главата и въргаляне сред пясъците.   Това, обаче, което най-много смущаваше патриархалния българин, бяха самите обитатели на палтките, които се размотаваха наоколо, както майка ги е родила.

Всеизвестно е, че липсата и забраните на  каквато и да било информация за т. нар.” западен начин на живот” направи гражданите на соцлагера всестранно информирани. Знаехме всичко за рок музиката, абстрактното изкуство, поп-културата и отчасти и за нудизма. Знаехме, че дори на Запад рядко гледаха на голите комуни с добро око и разгонваха подобни ентусиасти от плажовете. Но не и в Германия. И в източната (комунистическа) и в западната й част нудистите се чувстваха прекрасно. Имаха свои голи плажове, басейни, физкултурни площадки и клубове.
Градският плаж в Созопол в началото на 70-те години. Снимка от рекламна туристическа дипляна. Снимка: lostbulgaria.com

Местата им и до сега са обозначени като FKK -  Freikörperkultur. На български – “Култура на свободното тяло”. В края на XIX и в началото на XX век, именно германците са сложили началото на това, което днес наричаме нудизъм или натуризъм, с публикации като „Култ към голотата” на Х. Пудор и „Голота” на Р. Унгевитер. Идеите им за здравословен живот, близост до природата, вегетарианство, физическа култура, спорт, туризъм и т.н., изглеждали на съвременниците им толкова прости, естествени и достъпни, че последователите им бързо се увеличавали, независимо от географски, политически или религиозни фактори. Федерацията на Натуристите към ЮНЕСКО отбеляза през 2007 година 100 годишнината на движението и 40 години от официалното си съществуване и обяви нудизмът за организирано, законно,  вековно движение, познато и практикувано почти навсякъде по света.

Надписите FKK се появиха в на един-два наши къмпинга още през 70-те години на миналия век. Заради немските туристи, най-вече тези от Източна Германия. Те идваха предимно на палатка. По-младите правеха преходи през Рила, до Странджа и с изгорели на туристически обувки крака и на къси ръкави ръце, опъваха малките си палатки и волейболни мрежи направо на плажа. Семейните демонстрираха прекрасно оборудване с походни кухни и елегантни шезлонги, в шатри със спални помещения и шарени сенници. И плажуваха, спортуваха, плуваха и се хранеха съвсем голи.

В началото на осемдесетте години, голямата ми дружна компания, с която и до ден днешен не спираме да „опъваме”, започна “палаткуване” на къмпинг Алепу. Скоро обаче го затвориха заради строежа на Дюни, и ние се преместихме няколостотин метра по на север -  на Веселие. На Алепу имахме редовна смешка, за да дразним благоприличните плажуващи. Момчетата влизаха в морето хванати за ръце, смъкваха банските си под водата и после с крясъци скачаха над вълните, за да могат всички на брега да се възмутят от редицата бели мъжки дупета.

Когато се настанихме на $Веселие$, се оказа, че там този виц хич не върви. Къмпингът беше за нудисти и дори беше обозначен с надпис FKK недалеч от входа. Всъщност, и входът и надписът едва се забелязваха сред избуялите храсти, буквално на острия завой на края на плажната ивица на Каваците. През първите дни ...