Автор: Нетка Коева Отглеждам си една прекрасна десетгодишна девойка, която прекрасно плавно навлиза в прекрасния житейски епизод, наречен пубертет. Сладкото ми и гушкаво бебче, което е любопитно за света и жадно за смях и веселия, все по-често е заменено от киселото и неглижиращо всичко около себе си чудовище в режим „Who cares?!“. Или, казано на нашенски - „`се тая!“ . Голяма част от диалозите ни са следните: - Какво ще вечеряш? - Какво има? - Има това, това и това. - А еди-какво-си няма ли? - Не, няма. - Ми, тогава, `се тая ! *** - Взе ли си ключовете?…