в. Журналул национал

Елена Удря, скандално известна в Румъния с разголените си фотосесии, стана министър на регионалното развитие в новия румънски кабинет и ще отговаря за милиарди евро от европейските фондове. Снимка: политикон

Селска улица в окръг Нямц. Осемдесетгодишен мъж, слаб и блед, държи в ръце, чието треперене не успява да овладее, найлонова торбичка. Някой го пита за демокрацията, за гласуването - абстрактни думи, на които той не схваща смисъла. Друг го снима с камера. Очевидно е притеснен и изплашен. Повече изплашен. Казва, че в торбичката има олио, брашно и сол.

Да, сол. Мисълта, че някой може да му конфискува торбичката, е единствената, която го измъчва. Иска му се да побегне, гледа с празен поглед наляво и надясно, но краката вече не го слушат. Бяхте ли взет с автомобил от къщи, какво значение има за вас демокрацията, някой намекна ли ви за кого да …? Какво да отговори? Демокрацията е торбичка с олио и сол. Ако изборите бяха всеки месец, ако демокрацията беше менструална, щеше да може да се диша.

Човекът изглежда измъчен. Лицето му е отсяло през годините само кривите линии - знаци на понесените неволи. Времето не е оставило в последователните си отлагания следите от никоя среща с благосъстоянието, с щастието, с късмета върху лицето на този човек. Иска ми се да извикам на тези, които го интервюират, да го оставят на мира.

Миналата седмица двете новинарски телевизии, които все още дръзват да поставят дразнещи властта въпроси, не спираха да ни занимават с не знам коя рокля на мадам Удря (министъра на регионалното развитие и туризма Елена Удря - бел.ред.). Роклята, която струва колкото нов автомобил, беше облечена на банална пресконференция. Марковите и луксозни тоалети на г-жа Удря не са изненада за никого и въпреки това, съответната рокля, която стои в каталозите с цена 14 хиляди британски лири, предизвика дори и иронично-шеговития интерес на американската преса.

Бодлер, големият френски поет, скицира остро в една поема-памфлет едно нищожество на своето време - мъж, който “затворен в тъмницата в чисто новите си дрехи”, излага на показ “великолепното си слабоумие”. “Стори ми се”, добавя с отвращение поетът, “че събира целия дух на Франция”.

При нас обаче нещата са по-разумни. Въпросната министърка, в чиито ръце стоят парите за развитието на Румъния (беше й “измислено” дори министерство, което включва тази замайваща формула), не може да бъде подозирана в слабоумие, а още по-малко във “великолепно слабоумие”. Тя е ориентирана жена, на която, за разлика от онзи селянин от Нямц, й се е усмихнал късметът. Късметът й се нарича Траян Бъсеску, както заяви тя без колебание. Въпросът дали си е купила сама роклята или дали й я е подарил съпругът й Дорин Кокош, е погрешен, няма съдържание и обижда истината. Роклята й е купена от г-н Бъсеску.

Това е една истина, ясна като бял ден. Бих казал дори, че г-н Бъсеску й е купил и чантите, и обувките, и хотелите, и вилите и лимузините. Кой даде толкова власт на тази жена, която днес разхвърля пари с лопата и с багер? Тайната на извънредния финансов успех на г-жа Удря се нарича Траян Бъсеску. Също г-н Бъсеску облича и (председателката на Камарата на депутатите) Роберта Анастасе и (министъра на транспорта) Анка Боаджиу, както и (първия заместник-председател на управляващата Демократично-либерална партия) Адриян Видяну.

Г-н Бъсеску се е погрижил много хора да имат дебела кесия. Как да не целуваш ръка на такъв човек? По-лишена от късмет обаче е Румъния. Смехът на едни е плач за други. Но ето че идва моментът, в който и те, нещастниците, получават отплата.

Получават сол, получават дори торбичка с царевично брашно. Кой ти ...