Вселената не търпи празни пространства. Да, с клише започвам текста си, но какво от това? Клишетата са се превърнали в такива, защото в голямата си част са истина. Когато издадох „Северозападен романь“, няма и четири години, клишето ме блъсна лицево първо чрез Старшията, Бащицата, Дъртия, както и да го наричаме все си е татко ми. […]