Поезията на Виктор Самуилов вероятно е наслада за детските уши и кошмар за възрастните, които забравят, че са били деца. Неговите стихове смело разкриват лицемерните нравоучения на порасналите, убедени, че децата не забелязват и не разбират грешките, които всички ние допускаме. Писателят понякога показва тъжното, понякога – смешното в злободневните ситуации. Често представя гледната точка на социално слабите...