Какво ли биха казали Цецка Цачева, Цветан Цветанов, Корнелия Нинова, Волен Сидеров, Мустафа Карадайъ, предишният български външни министир Даниел Митов и сегашният Екатерина Захариева, предишните зам.-външни министри Румен Александров, Христо Ангеличин и сегашните им наследници, предишни и сегашни главни секретари на Външно министерство, директорите на дирекции в МВнР Димитър Арнаудов, Париса Попниколова и др., предишни и сегашни председатели на Държавната агенция за българите чужбина включително, ако някой ден все пак един проблем, който се замита под килима вече доста време, се пукне най-накрая, излезе наяве, и се окаже постфактум, че е можело и по друг начин да бъде решен? И, че те не са направили нищо, за да видят българите в Чехия, от каквото и поколение и да са и с каквито и да било политически убеждения, че могат да отидат на един Събор на българите в Микулциче, където да отиде и посланикът; че могат да бъдат събирани от българските дипломати и висши управници, вместо да бъда разделяни; че вътрешнобългарски проблеми като този с Българския дом в Прага не е трябвало да се превръщат в проблеми и на чешката държава. Защото, както и да ги реши тя, каквото и да решат чешките съдилища, българската общност в Чехия ще остане след това по-разделена. А част от нея ще се отврати напълно от матичната си държава.