Онова, което предрича Хайнрих Хайне преди повече от сто години в една от своите драми, се превръща в горчива истина по времето на националсоциализма. Изгарянията на книги през 1933, само месеци, след като Хитлер поема властта в Германия, поставя началото на гонения, които прокуждат стотици автори в изгнание, а на някои струват и живота.
Почвата за това е подготвена от Министерството на пропагандата, ръководено от Йозеф Гьобелс, и от две враждуващи помежду си, но верни на режима студентски организации. „Държавата е превзета, но висшите училища – още не", гласи девизът на националсоциалистите през пролетта на 1933. И те получават подкрепа – тъкмо в университетите.
Неприличният флирт с режима
А и не само там. Александър Скипис – шеф на Борсовото сдружение на германската книжна търговия, съществувало още по времето на националсоциализма, казва пред ДВ следното: „Борсовото сдружение взима активно участие в изгарянията на книги по времето на националсоциализма. Изготвяни са били списъци с книги, давани са разпоредби на книжарниците да не продават определени произведения. В последна сметка става дума за подкрепа на нацисткия режим и идеите на нацистите". Заради очаквани финансови изгоди сдружението очевидно е ухажвало открито режима.
Споменатите списъци с книги са съдържали творби, обявявани за „негермански". Става дума предимно за еврейски автори, но и за редица други, които са били прекалено „леви", либерални, пацифистки или изобщо критични спрямо националсоциалистите – като Бертолд Брехт, Ерих Кестнер, Курт Тухолски, Хайнрих Ман, Алфред Дьоблин и мнозина други, които се оказват в „черните списъци" редом с учени като Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд. Общо близо 100 германски и около 40 чуждестранни автори – например Ърнест Хемингуей и Андре Жид – са били обявени за автори на „извратено изкуство".
Клади от книги
Студенти събират въодушевено "негерманска" литература
Централният акт по изгарянето на книги се извършва вечерта на 10 май 1933 на берлинския „Оперетен площад" – днешния "Бебелплац". Там са закарани над 20 000 книги. Присъстват 5000 студенти с факли и няколко десетки хиляди души публика, които стават свидетели как Гьобелс към полунощ обявява: „Свърши ерата на прекаления еврейски интелектуализъм (…)."
Подпалването обаче се удава малко трудно под проливния берлински дъжд – огънят лумва чак след като пожарникарите се включили в разпалването, изливайки бензин.
Изгаряния на книги през онази вечер е имало не само в Берлин. Седмици преди и след това в редица германски университетски градове горят клади от всякакви трудове. При подбора на авторите и книгите за изгаряне е имало и някои изненади. Така например писателят Оскар Мария Граф с изненада установил, че не бил включен в списъка с книгите за изгаряне, които изобщо не го зарадвало. Точно обратното - понеже винаги се е стремял да пише истината, попитал властите защо не горят и негоите книги.
Някои писатели, като Томас Ман например, първоначално не са забранени, но по-късно влизат в списъка на вредните автори. Много от тях са принудени да напуснат страната. Други, които остават в Германия, попадат в затвора, трети биват направо екзекутирани, като Карл фон Осиецки и Ерих Мюзам.
"Провинциалните проститутки на литературата"
Десетки хиляди присъстват на публичното изгаряне на книги на 10 май 1933 в Берлин
Мястото на отхвърлените писатели заемат други, верни на режима автори. По техен адрес Курт Тухолски пише от изгнанието си в Швеция: „Ето ги как изпълзяха сега от дупките си малките провинциални проститутки на литературата (…) Ето че най-сетне те се отърваха от еврейската си конкуренция. Удари техният час!"
Критично настроеният автор Алфред Кер, който навреме успява да емигрира в Англия, пише, че с „акцията срещу негерманския дух" Хитлер е искал да накара всички творци да замлъкнат, „тъй като истинското изкуство изостря чувството за съвест, подсилва духа, изобличава полуистините и зове към най-висш хуманизъм".
