Изключително амбициозен проект за национални научни програми обяви на 10 май министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Той свика нарочна пресконференция, за да представи 11-те проекта, които вече са публикувани за обществено обсъждане.
Общото финансиране за програмите е близо 70 млн. лв. от бюждета на МОН, като за една от тях е предвидена възможността то да нарасне.
"Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита" (ЕПЛЮС)
е първата национална научна програма е. Тя ще се изпълнява до края на 2020 г., а общият ѝ бюджет е 7 300 000 лв. За 2018 г. са предвидени 2 920 000 лв., а индикативната стойност за следващите две е по 2 190 000 лв.
Темата чиста енергия за транспорта и бита е определена като стратегическа за икономическото развитие на България. Необходимо е научноизследователският потенциал и капацитет на страната да се мобилизира и координира, така че да се постигне качествено ново ниво на познанието в няколко взаимноприпокриващи се икономически сегмента: съхранение и преобразуване на възобновяема енергия, водородбазирани технологии и екомобилност, се казва в обосновката на министерството за програмата.
Предизвикателствата, към които е насочена тя, са получаването, съхранението и преобразуването на възобновяемата енергия, водородно базираните технологии и еко-мобилност.
В програмата са включени следните приоритетни теми:
- съхранение и преобразуване на възобновяема енергия;
- електрически превозни средства и водородна мобилност;
- ефективни методи за улавяне и оползотворяване на СО2.
Втората национална научна програма е
"Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия"
Срокът на изпълнението ѝ е краят на 2022 г., а общият ѝ бюджет - 6 млн. лева. Те се разпределят по 1.2 млн. лева през всяка от годините.
През последните години България е засегната от бедствия, които отнемат човешки животи и нанасят значителни щети - наводнения, екстремни температури, бури, пожари, земетресения. Влошеното качество на въздуха е причина за част от смъртните случаи. Затова програмата предвижда разработване или усвояване на методики и провеждане на надеждни, изчерпателни и детайлни изследвания, в резултат на които се предвижда:
- картографиране на риска от екстремни сеизмични събития с голям период на повтаряемост, екстремни температури, лошо качество на въздуха и водите, бури, засушавания, порои, слани, градушки, обледенявания на съоръжения, наводнения, морски вълнения, пожари, свлачища, срутища, калнокаменни потоци, загуба на природни местообитания и други;
- изграждане на системи за прогнозиране на неблагоприятни и катастрофални явления;
- изграждане и развитие на системи за ранно предупреждение при бедствия;
- изграждане на системи за ранно предупреждение при изменения в екосистемите с елементи на риск за влошаване качествата на жизнената среда или загуба на важни биоресурси и други екосистемни услуги;
- изграждане на системи за подпомагане на действията при катастрофални явления и бедствия;
- формулиране на стратегически мерки за редукция на емисиите на вредни вещества в атмосферата с цел намаляване на здравния риск и неблагоприятното въздействие върху екосистемите.
- формулиране на дългосрочни стратегии и набор от мерки за превенция на неблагоприятни и катастрофални явления, влошаване на жизнената среда, загуба на биоразнообразие и екосистемни функции.
Третата национална научна програма е
"Здравословни храни за силна биокономика и качество на живот"
Тя ще се изпълнява до края на 2021 г., бюджетът ѝ е 6 млн. лева, по 1.5 млн. през всяка от годините.
Предвижда се в рамките на програмата да се проведат фундаментални и приложни научни изследвания за създаване на адаптирани съвременни модели и технологии за производство на здравословни храни за силна регионална биоикономика и за подобряване качеството на живот на населението в България.
"Културно-историческо наследство, национална памет и прогрес на обществото" (КИННППО)
е четвъртата национална научна програма. Изпълнението ѝ ще продължи до 31 декември 2020 г., а предвиденият бюджет е 4 млн. лева. През 2018 г. се отпускат 1.6 млн. от него, а за следващите две са заложени по 1.2 млн. лева.
Съхранението, поддържането и разпространението на българското културно-историческо наследство, запазването на националното самосъзнание и родовата памет на българите е в центъра на тази програма. За целта ще бъдат създадени интерактивни карти; онлайн енциклопедия на културно-историческото наследство в Югоизточна Европа от праисторията до днес; програми за културно наследство. Ще бъде създадена и виртуална интерактивна платформа „Култура“, а хората ще имат достъп до резултатите от изследванията върху културно-историческото наследство. Програмата ще предоставя и иновативни форми за обучение за учители, студенти, ученици, българи в чужбина, бежанци.
Следва на стр. 2
От стр. 1
"Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурността"
е програма №5. Тя ще се изпълнява до 2020 г. с бюджет 3 450 000 лв., разпределени така:
- 2018 г. - 1 350 000 лв.;
- 2019 г. – 1 050 000 лв. индикативна стойност;
- 2020 г. - 1 050 000 лв. индикативна стойност.
Целта ѝ е разширяване на участието на българската научна общност в европейското изследователско пространство и разширяване на международното научно сътрудничество чрез: осигуряване на отворен достъп до електронната инфраструктура за екипи от учени и докторанти от различни научни дисциплини; оказване на компетентна подкрепа за научни приложения в ключови области като медицина и биоинформатика, екология и биоразнообразие, нови материали, транспорт, енергийна ефективност, хуманитарни и социални науки и др.; формиране на интердисциплинарни екипи, използващи най-съвременни постижения в информационните технологии; моделиране на процеси и явления с обработка на големи обеми от данни и сложни математически и компютърни модели; разширяване на участието на български научни екипи в европейски проекти и в научноизследователски програми.
Сред очакваните резултати са:
Създадена обща научна инфраструктура и на критичен научен капацитет за цифров преход във всички области на обществото с избягване на дублирането на разходи и човешки ресурси за научни изследвания.
Разработена научна методология и инструменти за високоскоростни компютърни изчисления, моделиране и симулиране за нуждите на изследване на климата, метеорологията, защитата на критични инфраструктури, екологията, транспорта, и др.
Разработване на платформа и среда за дистанционно обучение.
Разработена платформа за отворена наука и отворен достъп до резултатите от научните изследвания.
Осигурена инфраструктура и методология за популяризиране и прилагане на съвременни средства за естествен език, за машинно самообучение, за семантични технологии, за извличане на данни;
Разработени пилотни проекти за работа с тримерни модели на базата на съвременни информационни технологии за цифровизация;
Създадени 3D принтирани модели за подпомагане и ускоряване процеса на преподаване и усвояване на знания за ученици с увредено зрение.
Разработена система за сертифициран достъп до електронна инфраструктура за колективно ползване.
Разработена система за непрекъснат мониторинг на електронна инфраструктура за колективно ползване;
Предоставяне на профилирани услуги за информационна сигурност;
Шестата програма е озаглавена
"Електронно здравеопазване в България (е-здраве)"
Срокът за изпълнението ѝ е 31 декември 2020 г. За нея е определен бюджет от 2 млн. лева, като за тази година от тях се отпускат 800 хил. лева. През следващите две сумата е по 600 хил. лв.
Основната ѝ цел е подобряване качеството и своевременността на медицинската помощ при оптимизиране на разходите за информатизираните дейности и намаляване на натоварването на медицинския персонал с технически и с административни задачи.
Предвижда се:
1. Изграждане на базова функционалност за е-здраве чрез разработване на прототипи на информационни продукти, включително за предоставяне на услуги в реално време на пациентите и на медицинския персонал.
2. Създаване на Пътна карта за интегриране на наличната и традиционно събирана и обменяна информация в рамките на клинико-диагностичния процес.
3. Повишаване качеството на здравните услуги на участващите лечебни заведения чрез въвеждане на количествено измерими индикатори в рамките на прототипната разработка.
4. Създаване на прототипен демонстратор на диктофон за български език, специализиран за избрана медицинска област.
5. Разпознаване на реч на български език в медицинската практика в страната чрез използване на съвременни технологии с цел подпомагане на медицинските специалисти при изготвяне на документация.
6. Разработване на стандартизирани модели на конкретни предметни области с цел оценка на приложеното лечение.
7. Повишаване качеството на лечението и оптимизиране на разходите за провеждане на профилактика, диагностика и лечение на социално значими заболявания с помощта на информационна система за управление и анализ на големи масиви от данни.
8. Публични услуги за комплексна оценка на клиничната и икономическата стойност при приложението на лекарствени продукти в здравеопазването.
Сред очакваните резултати са:
- консолидиране на научното общество, свързано с приложения на ИКТ в медицината, и избягване на дублирането на разходи и човешки ресурси за научни изследвания;
- разработване на прототипи и демонстратори на базови функционалности на системи за електронно здравно досие и обмен на данни; диктофон за генериране на текстов запис на български език в областта на медицината; пилотни приложения за проследяване и за оценка на ефективността на лечението;
- изработване на пътна карта за интеграция на събираната в страната медицинска документация и систематизиране на предложения за реализиране на електронното здравно досие на пациентите с използване на вече съществуващи записи;
Следва на стр 3.
От стр. 2
РЕПРОБИОТЕХ или "Репродуктивните биотехнологии в животновъдството в България"
е седмата програма, с бюджет 1.5 млн. лева и срок на изпълнение - 31 декември 2019 г.
Общата цел на програмата е оптимизирането на репродуктивния процес в животновъдството чрез внедряване на иновативни биотехнологии. Специфичните цели са:
1. Използване криоконсервиран генетичен материал.
2. Подобряване на репродуктивния потенциал чрез използване на нехормонални биоактивни добавки през значимите за репродукцията периоди.
3. Трансфер на знания и репродуктивни биотехнологии.
Програма №8 е
„Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система на Република България"
Тя трябва да бъде изпълнена до края на 2019 г. Общият ѝ бюджет е 5 млн. лева. За 2018 г. има 3 млн. лв., а за 2019-а - 2 млн. лв.
Основна цел на NAT тестването (Nucleic Acid Testing) на дарената кръв в трансфузионната система в страната е повишаване на качеството и безопасността на кръвта и кръвните съставки, чиято сигурност отговаря на най-високите стандарти, съществуващи към момента в световен мащаб.
Повече от 2/3 от страните членки на ЕС използват NAT диагностика (извън задължителните минимални серологични изследвания), вкл. и страни извън ЕС - Турция, Сърбия, Албания, Хърватска, Украйна, Швейцария. Тенденцията е до края на 2018 г. NAT техниката да бъде включена към задължителните минимални изисквания за диагностика на дарената кръв във всички лаборатории на кръвните центрове в страните на ЕС.
Конкретните цели на програмата са:
- предотвратяване на загубите от унищожаване на скъпи преработени кръвни съставки, получени чрез иновативни методи и на заразени сборни пулове от човешка плазма за производство на лекарствени средства;
- скъсяване на т.н. „прозоречен период“ (времето от заразяването на донора до момента на установяване на тази инфекция в донорската кръв до 3-5 дни за вирусите HIV, HBV и HCV);
‐ прекратяване на изследванията на пуловете плазма чрез NAT в чужбина, което спестява финансови средства и време;
‐ намаляване на разходите за закупуване на реактиви за серологично изследване на антиген С при HCV инфекция (скъпи китове);
‐ предотвратяване на необходимостта от повторни изследвания, извършени чрез серологични методи (също със скъпи китове);
‐ предотвратяване на необходимостта от скъпоструващо продължително медикаментозно лечение на пациенти с трансмисивни инфекции от преливане на заразена кръв, особено с хепатит С (HCV).
Сред очакваните резултати са:
‐ разработване и въвеждане на молекулярния метод NAT (Nucleic Acid Testing) за изследване на донорска кръв за наличие на трансмисивни инфекции;
‐ приложение на молекулярния метод NAT тестване за диагностика на дарената кръв;
‐ създаване на база данни за разпространението на вирусните маркери на трансмисивни инфекции сред здрави лица – кръводарители;
‐ обработване и анализиране на сравнителните данни от диагностика с използваните понастоящем серологични методи (имуноензимен и хемилуминисцентен) и с молекулярния метод NAT – по отношение на специфичност, чувствителност и бързина на теста;
‐ повишаване на качеството и ефективността във взаимодействието с други лечебни заведения по отношение на ранно оповестяване от центровете по трансфузионна хематология (ЦТХ) на положителните резултати за трансмисивни инфекции, за провеждане на ранни клинико-лабораторни изследвания и консултации със съответни специалисти (вкл. гастроентеролози).
"Петър Берон. Наука и иновации с Европа (Петър Берон и НИЕ)"
е деветата програма. Тя ще се изпълнява седем години с по 1.2 млн. лева за всяка от тях.
Общата ѝ цел е да ускори реинтеграцията и/или кариерното развитие на перспективни учени в България.
Конкретните цели включват привличането, реинтеграцията и задържането на качествени учени; разработването на конкурентни и съвременни научни направления; подобряване на висшето образование в България, следователно и на нивото на квалифицираните специалисти; стимулиране на индивидиалния потенциал за иновации на високо ниво.
Следващата програма, №10, е
"Върхови изследвания и хора за развитие на европейска наука (ВИХРЕН)"
За нея е определен 7-годишен срок на изпълнение. За първата година са заложени 1.5 млн. лева и е предвидено, че годишната сума може да нарасне двойно след третата година.
Програмата си поставя следните конкретни цели:
а) да разпознае индивидуалния потенциал за наука, иновации и привличане на финансиране;
б) да създаде благотворна институционална среда за самоорганизация на екип, иницииран от изследовател, за работа по изискванията на неговия проект;
в) да изгради административна и техническа подготвеност към институцията домакин за подкрепа на ефективно кандидатстване и за изпълнение на европейски и международни проекти.
"Млади учени и постдокторанти"
е последната, 11-а национална научна програма, подплатена с 15 млн. лева за всяка от трите години на изпълнение - 2018-а, 2019-а и 2020.
Целта ѝ е привличане, задържане и развитие на ново поколение висококвалифицирани млади учени за осигуряване на качествено възпроизводство на човешкия потенциал за научноизследователска работа чрез съществено увеличаване броя на младите, които се посвещават на науката.