Придобивката е важна за страната не само като нова морска инфраструктура, а и защото е своеобразен тест за икономическата политика на правителството. Терминалът е първият голям видим резултат от приватизацията на водещото кипърско пристанище. Той бе открит само 15 месеца след като правителството предаде управлението на порта в Лимасол в частни ръце. Това е първата и единствена засега приватизационна сделка в Кипър, извършена съгласно споразумението на страната с тройката международни кредитори /ЕК, ЕЦБ и МВФ/ за излизане от тежката финансова криза.
Новият пътнически терминал е и част от амбициите на правителството за утвърждаването на Кипър като важен център за инвестиции, морски транспорт и морска търговия, туризъм и услуги в Източното Средиземноморие, а и в Европа. Най-източната европейска врата за круизни пътувания е първата, която ще посреща лайнерите след преминаването им през Суецкия канал. Средиземноморието е вторият по големина пазар за круизен туризъм в света и с възможностите, които предоставя терминалът, Кипър вече се готви за нова, по-голяма „приливна вълна” от туристи.
Модернизацията
Най-новият пътнически терминал в Източното Средиземноморие се простира на площ от 8205 кв. метра и в изграждането му са инвестирани 13.5 млн. евро. Източният му кей с дължина 480 метра и дълбочина от 11 метра дава възможност в Лимасол да акостират и да правят по-дълги престои и най-големите големи круизни кораби.
Това е един от най-значимите проекти, осъществяван през последните години в страната, след излизането й от кризата, от който се очаква да насърчи нейното икономическо развитие и растеж. С цялостната модернизация на пристанището в Лимасол правителството свързва перспективите за подобряване на ролята на Кипър в Източното Средиземноморие. Неслучайно президентът на страната Никос Анастасиадис, откривайки новия терминал, подчерта, че той може да подготви пътя за „нова ера в туристическата и морската индустрия” на страната.
Тези очаквания се повишиха след като преди две години, през април 2016 г., правителството подписа договор за 25-годишна концесия за експлоатация на многофункционалния терминал в пристанището на Лимасол. Победител в обявената процедура за раздържавяване стана DP World Limassol - дружество на базираната в Дубай DP World, която оперира в 78 морски и вътрешни терминали в над 40 страни от шест континента. Новият концесионер пое три важни пристанищни бази - круизният сектор, логистиката за нефт и газ, вътрешната/транзитната търговска зона, и встъпи в правата си през януари 2017 г.
Преминаването на най-голямото и натоварено кипърско пристанище под управление на частна компания бе съпроводено с много конфликти, синдикални акции и стачки в пристанището, инфарктни дебати в парламента по закона за приватизация и редица отлагания на гласуването му под натиска на опозицията, основно лявата партия АКЕЛ.
Приватизацията на три големи държавни структури – пристанищата, държавния телеком и електроразпределителната компания, бе един от най-оспорваните моменти в споразумението с тройката международни кредитори и задължително условие в него за отпускането на траншовете от спасителния заем. След остра съпротива правителството успя да завърши процедурата за раздържавяване само за пристанищната администрация, след което опозицията в парламента успя да прокара закон за спиране на приватизацията.
Споровете дали такива инфраструктурни обекти от национално значение трябва да бъдат експлоатирани от частни компании продължават и досега. В същия ден, когато тържествено бе открит новият терминал – резултат от новото управление на пристанището, в парламента течеше поредната бурна дискусия по сключените от правителството договори с компаниите, които управляват порта в Лимасол.
Приватизацията на пристанището се оказа успешна и ползите надхвърлят негативите, сочат представените от транспортното министерство отчети. DP World Limassol влезе в управлението с авансово плащане от 2 млн. евро, фиксираната концесионна такса от 2 млн. евро и променлива концесионна такса от 52.1% от брутните приходи. За 11-те месеца на миналата година, през които действа новият режим, компанията е осигурила приходи от 36.4 млн. евро, които на годишна база, с корекция за 12 месеца, нарастват до 39.8 млн. евро. Това е увеличение от 16.4% в сравнение с 2016 г., при държавното управление на порта, когато реализираните приходи са 34.2 млн. евро, отчете транспортното министерство в парламента. През първата година от експлоатацията на пътническия терминал на DP World Limassol са обслужени над 91 000 пътници и 85 круизни кораба.
Държавата ще се възползва не само от концесионните такси, но и от инвестициите, които ще бъдат направени в пристанището. За срока на договора те са планирани да възлязат на 113 млн. евро.
Правителството на Кипър очаква близо 2 млрд. евро да влязат в държавната хазна през следващите 25 години от комерсиализацията на операции в пристанището на Лимасол, включително и дадения на концесия контейнерен товарен терминал, чрез развитието на търговската му дейност и привличането на нови компании.
Морският клъстър
Бизнес промените в главното пристанище на Кипър са важни и за ускореното развитие на морската индустрия, която е един от основните икономически отрасли на страната. Корабната индустрия и търговското корабоплаване дават 7% от брутния вътрешен продукт на Кипър, но правителството е убедено, че има значителен потенциал за увеличаване на този дял, ако се монетаризира стратегическото разположение на острова на кръстопътя на междунарордни и регионални морски пътища между Европа, Азия и Африка.
Корабната промишленост трябва да се превърне във „флагман” на кипърския икономически растеж, а пристанището в Лимасол - в истински регионален морски търговски център, са целите на правителството от навлизането на преки чуждестранни и местни инвестиции в управлението на сектора.
Значението му за икономиката на страната и стимулирането на неговото развитие получиха ново измерение с направената през март структурна промяна в правителството. „Историческа стъпка” нарече бизнесът създаването на „мини министерство” за корабната индустрия и го приветства като важна крачка напред към укрепването на страната като морски център. За първи път в Министерството на траспорта, съобщенията и благоустройството бе създадена нова структура - със статут на държавен секретариат, за морския транспорт, както и пост на заместник-министър за него. За Кипър промяната е значителна, защото в управленската му структура няма заместник-министри, а конституцията ограничава създаването на нови самостоятелни министерства. За новия държавен секретариат по корабоплаването през юли миналата година бе приет специален закон, който влезе в сила от 1 март, с новото правителство на президента Никос Анастасиадис. Той назначи на новия пост Наташа Пилидис, която е завършила Университета в Оксфорд и през последните години бе генерален директор на Кипърската Агенция за насърчаване на инвестициите /CIPA/. Новият държавен секретариат, който ще координира и управлява морския транспорт и индустрия, е и единствената част от правителството извън столицата Никозия – седалището му е в Лимасол, близо до корабните компании.
„Кипър е стратегически позициониран, за да се възползва от глобалното развитие и да разшири значително морския си клъстер, който един от основните стълбове на кипърската икономика, привличайки участници от всички сектори на индустрията и засилване на нашите конкурентни предимства като ключов регионален транспортен възел”, заяви Наташа Пилидис в първите си изявления като „морски министър”. Поемайки новата си длъжност, тя обеща целенасочена подкрепа от правителството и улесняване на работата на корабните компании.
На круиз
Новооткритият пътнически терминал трябва да даде сериозен тласък и на круизния туризъм, който е един от приоритетите според Националната стратегия за развитие на туризма в страната. Лимасол е една от основните дестинации в Средиземно море за круизната индустрия. С новата придобивка той дава заявка да бъде водещото круизно пристанище в Източното Средиземноморие и част от „процъфтяващ пазар на круизи”, обявиха от DP World Limassol.
Круизният сектор показва динамичен растеж на международно ниво и Кипър е привлекателна дестинация за компании, които планират маршрути в Средиземноморието, със значителни ползи за местната икономика, смятат от компанията-концесионер. Затова и едно от първите им начинания в тази насока бе организираното през април посещение на мениджъри от едни от най-големите компании за круиз по света, разположени в Маями, Лос Анджелис, Сиатъл, Монако и Обединеното кралство. Целта бе Кипър да се популяризира пред глобалния морски бизнес като привлекателна туристическа дестинация, както и да се демонстрират новите възможностите на пристанището в Лимасол.
За да укрепи позицията на Кипър на международната карта за круизен туризъм и да стимулира устойчивия растеж на круизните дейности от пристанище Лимасол, през ноември миналата година DP World Limassol се присъедини като асоцииран член към MedCruise - Асоциацията на средиземноморските круизни пристанища. В нея сега влизат 72 членове, представляващи повече от 100 пристанища от 4 морски региона - Западното Средиземноморие, Адриатическия регион, Източното Средиземноморие и Черноморския район, и 32 асоциирани членове, представляващи други сдружения, туристически бордове, корабни и пристанищни агенции. 52-ата Генерална асамблея на MedCruise предстои да се проведе на 23-26 май във Валета, Малта.
Средиземноморието и прилежащите морета е вторият по големина круизен регион в света. През миналата година членовете на асоциацията MedCruise са посрещнали 25.9 млн. пътници от круизни пътувания, което е с 4.1% по-малко отколкото през 2016 г., сочат данните в публикувания от организацията през март тази година Статистически отчет за 2017 г. Въпреки този спад, дългосрочните тенденции за круизните дейности в Средиземноморието са положителни, смята тя. През последните 10 години /2008 - 2017 г./ круизните туристи са се увеличили с 18.3%. През 2018 г. се очаква пристанищата в региона да приветстват 27 млн. пътници, е прогнозата на асоциацията MedCruise.
Преобладаваща част от круизния трафик – 76%, заема Западното Средиземноморие, следва от Адриатика със 17.2%, със сравнително малък дял от 6.7% е Източното Средиземноморие, а на Черно море се пада едва 0.1%.
Продължаването на инвестициите от опитни оператори на круизни терминали и появата на международни оператори на нови круизни терминали, като DP World в Кипър, са положителни признаци за пазар, който има всички възможности да се върне към растеж, се казва в доклада на регионалната организация.
Според данните на MedCruise през 2017 г. в кипърските пристанища са влезли 123 000 круизни туристи, което е с 12.7% по-малко от пристигналите през 2016 г. Затова Кипър се стреми да увеличи своето присъствие в средиземноморския круизен пазар, като използва максимално потенциала на сектора и на региона. Точно към това е насочено споразумението за сътрудничество в областта на круизния туризъм в Източното Средиземономорие, което сключиха през ноември Кипър, Гърция и Египет.
Трите страни обединяват усилията си, като привличат публичния и частния сектор, за да увеличат броя на избралите ги за своя круизна дестинация. Те предвиждат да разработят и излязат на морския пазар заедно с комбинирани туристически маршрути, включващи пристанищата в трите държави, както и да предлагат съвместни туристически пакети, които съчетават круиз с настаняване и посещения на дестинации.
През март тази година на своя среща министрите на туризма на Кипър, Гърция и Египет обявиха, че финализират договореностите, за да започне изпълнението на първия проект от тристранната програма за круизен туризъм.
България, която с пристанищата си във Варна и Бургас също е сред 72-те страни-членки на организацията MedCruise, записва доста незавидни резултати на този развиващ се туристически пазар. В отчета на асоциацията за 2017 г. фигурират 1925 круизни турсти, стъпили в пристанището на Бургас, което е намаление от 67% в сравнение с миналата година, и едва 791 круизни пътници във Варна, където спадът е от 28.7%.
Страната ни също може да обедини усилията си за развитие на този сектор с други круизни съседи в Средиземноморието – поне според документите. През февруари 2016 г. България и Кипър подписаха Протокол за сътрудничество в областта на туризма, според който с общи действия те ще насърчават туристическия поток помежду си в различни видове туризъм, сред които е посочен и круизният. Двете страни се ангажираха и да изготвят комбинирани туристически пакети за потребители от далечни дестинации.
По статията работиха: автор Бранислава Бобанац, редактор Бойчо Попов