Ако не бяха предстоящите избори, това лято сигурно щеше да се запомни с впечатляващи жеги, самоубийствени катастрофи и тревожно международно положение. Толкова. Но в затишието преди почти експерименталния вот 2 в 1 тайнствено клокочи добре познатата ни възбуда. Която осезателно разнася миризмата на интрига. И държи нащрек привидно омаломощеното от зноя население. Кой, къде и как ще се кандидатира – ще разберем така или иначе. Разузнаването обаче няма време за ваканция. А битката за местна и президентска власт отдавна се води на тихия фронт. С позволени и непозволени средства. В името на избирателите, които трябва да са добре информирани и да знаят истината за морала и интелекта на бъдещата привилегирована класа. Истина в случая е ключова думичка. Как се разпознава от неистината обаче – трудна работа. Тези дни в един сайт ми попадна любопитен запис на телефонен разговор. Допълнителната информация към него поясняваше: за корупцията в Община Плевен. Накратко – приятен женски глас...