Весела картинка – ти и телефонът ти. Шизоидно е отстрани, но днес всеки си говори сам. Класическа клинична лудост е, обаче има система в нея, и тъй като всички сме в матрицата, трябва да познаваме законите й. Факт е, че стойката, докато говорим, жестовете, гласът, интонацията могат да кажат за нас много повече, отколкото ние самите ще си признаем. Естествено, думите, които изричат хората от другата страна на линията, говорят дори повече от това, което казват. Близко до ума е, че в тази ситуация “в началото е алото”. Спомнете си кой как ви вдига и си направете изводи. С коя думи ви посрещат отсреща? Томове “психологически” размисли могат се изпишат върху вдигането на телефона – за характера, за културата, за нагласата, за пола. Започвам от логичното “моля”. То има безброй сенки и мутации. Нормалното “моля” е с въпросително-любопитна интонация, с истинска или добре заучена заинтересуваност. Обикновено така вдигат секретарките с шефска консумация. Но не банковите, те казват...