Имам такава нагласа – когато една книга получи много възторжени рецензии, започвам да изпитвам огромно недоверие. Хем си изграждам едни големи очаквания, хем се заражда опасението, че книгата няма да ги оправдае. Вероятно това е причината някъде около 200 страници от „Бежанци“ на Весела Ляхова да бъдат прочетени с хладна дистанцираност. Претенциозно ми звучеше употребата...