„Любовта е това: две самоти, които се срещат, пазят се една друга и се приветстват.“ – казва Рилке. Това е търсенето на анимус, който намира своята анима в отражението си в езерото, разгледано през психоанализата на Юнг. Подобно деликатно преплитане, което се оголва в писането, намира себе си в другия и преминава над физическия контакт, е връзката между Франц Кафка и чешката писателка и преводачка Милена Йенеска.

Двамата се запознават с писмо, в което писателката моли Кафка за разрешението да преведе негов разказ. В отговор той се втурва в кореспонденция, която още от самото начало се разпалва в стремеж към среща. Желанието за физически контакт бързо преминава в комуникативна жажда и нужда от разбиране. Писмата са трескаво търсене на Аз-а, който и двамата откриват в проекцията на другия. Те се осъществяват и допълват, като намират себе си в лицето на четящия отсреща:

„Вчвра те сънувах… непрекъснато се превръщахме един в друг, аз бях ти, ти беше аз.“

Кафка има няколко предишни любови. 
Прочетете цялата публикация на: Sofiapress.com