/КРОСС/ 88-годишният Константин Максимович Секов, който работи като шлосер в хасковска фирма за тежко машиностроене, удивлява колегите си, че чете технически чертежи без да ползва очила с диоптър. Когато в процеса на работа се наложи да остане клекнал доста време, след това се изправя като 18-годишен младеж без да се подпира. Всички му се възхищаваме на пъргавината и хъса, с които работи, признават много по-младите колеги на Коста. Е, струва ми се, че малко преувеличават, отбелязва скромно и с усмивка Константин Секов, който от 1992 г. живее в хасковското село Узунджово. И допълва, че се случва да извади очилата, когато чертежът е поовехтял и износен. Дори лупичка ползвал. Цифрите са важни, защото при машините, които изработваме, от значение е дори половин милиметър, казва шлосерът. Заварваме го да прави опис за заготовки на автоклави и стерилизатори, които се изработват само от неръждавейка. Той е истински специалист в професията си, много е в час, категорични са колегите му. За това свидетелстват и двата ордена на Коста, който има два медала за изобретения в машиностроенето в бившия СССР. Константин Секов е роден през 1930 г. в Крим - Малката родина, както я нарича той. Потомък е на български бежанци, които преди двеста години, притиснати от гнета на поробителите, са напуснали родината си и са се заселили в бесарабските и таврическите земи на Русия. Дедите и прадедите му са били настанени в бившата Кримска губерния на Русия