Автор: Иво Иванов Шляя се по улиците от моето детство. Ей така, без цел и посока, просто да видя какво става из стария квартал. Люляците са нацъфтели безобразно зад оградите и пръскат любимо ухание - също както едно време. Къщите и дворовете са се променили, някои са дори преобразени до неузнаваемост. Сменили са и обитателите си. Нови кооперации никнат като гъби. Повечето от старите ми приятели отдавна не живеят в квартала, преместих се отдавна и аз. Улиците обаче са си същите. Не са се променили. Улиците, по които ме разхождаха в количка като бебе. Улиците, по които проходих, и по…