Реализмът е мъртъв, крещят хората, задаващи тона на Арабската пролет. Рухването на диктатурите в Тунис, Египет, а сега и в Либия, възвестява ново раждане на свободата, което по общо мнение обрича реализма на смърт. Само че Барак Обама - участвайки в либийската операция, без да я ръководи - не беше нищо друго освен реалист. Реализмът като теория на международните отношения постулира, че трагедия е не тържеството на злото над доброто, а триумфа на едно добро над друго, което причинява страдания. Именно реалистичните разбирания на американския президент го накараха да възрази срещу поемането на лидерска роля в Либия, да запази барута на Америка сух за по-тежки кризи в бъдеще, което е очевидно добро. Пак реализмът предпазва Обама от претенции над Либия след...