Автор: Доника Ризова/lifeofdonika Сутрин е. Слънцето се опитва да пробие през пухкавите сиво-бели облаци над залива между Тихия и Индийския океан, в морето Флорес. Светло и тихо е. И все още свежо. Морето е кобалтово синьо и спокойно. Рибарските колиби на брега изглеждат безлюдни. Накацали по склона и заобиколени от дива наситено зелена растителност, сякаш са напълно необитаеми. Облегнати по парапетите на кораба пием първото си кафе и се опитваме да разгадаем какво се крие зад леката мъгла, обвила хълмовете. След минути в далечината се появяват десетки рибарски лодки и салове. Приближават ни бавно и спират на тревожно близко разстояние. Туловището…