Думи, вий идвате с лица от звук (Христо Фотев) и смисъл (Аристотел). „В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог.“ – са първите думи, изписани през 855 г. с български букви от Св. Кирил – Константин Философ. Възхитително! Ние вече 1163 (хиляда сто шестдесет и три) години изписваме мисли и чувства с българска азбука, първоначално с Глаголицата, след това с Климентица и Наумица - на името на Св. Климент и Св. Наум – днес популярна по света като Cyrillic alphabet /Кирилица. С нея Св. Паисий Хилендарски написа „Славянобългарска история“, Иван Вазов – „Аз съм българче“, Пейо Яворов – „Две хубави очи“, Христо Фотев – „Бях на самия връх на мойта младост“, проф. Коста Костов – „Няма грозни думи! Има грозен контекст, породен от безсмислено подреждане на думите“.