Излизам от МГТ “Зад канала” след представлението “Зимата на нашето недоволство”. Един възрастен мъж, облечен в тъмносин костюм и с папийонка, както се ходеше на театър преди години, пъха лула в устата си, запалва я със запалка, внимавайки да не се изгори, и сяда на пейката пред витрината на театъра.