Автор: Неда Дойчинова 5.50ч. Онзи нечовешки звук…  алармата. Такъв е, не само защото идва от НЕчовешко същество, каквото е телефонът. А и защото и най-коравосърдечният представител на биологичния  ни видщеше да изпита поне няколко грама съчувствие и съпричастност към състоянието ми на блаженство, в което се намирам в момента. Пресягам се с точно, добре тренирано и отработено през годините движение, за да хвана телефона и да спра звука. Сигурно, ако бях прекалено религиозна, това щеше да е най-подходящото време за първата молитва – „Господи, дай ми сили! Да повдигна първо клепачите, след това…“. Но понеже силата ми хич не е…