Рядко мога да кажа, че харесвам даден автор, при условие че съм прочела само две негови книги. Срещите ми с Борис Акунин се изчерпваха с неговите „Гробищни истории“ и „Писателят и самоубийството“ – творби, които не бих определила като художествени, но определено харесах от първата страница. Знаех, че господин Акунин има известна детективска поредица, която се...