/КРОСС/ 2/3 от българите днес се самоопределят като щастливи. Това показват данни от петата вълна на Европейското социално изследване (ЕСИ), което се провежда в 47 страни. Семейството (87,8%) и работата (63,3%) продължават да са основният темел в живота на българина, но през 2018 г. нараства по важност и тежестта на свободното му време - 36,8% срещу 26,8% преди 10 години го оценяват като "много важно". На този фон политиката събира точки сред 34,7%. Промяна има и в нагласите във възпитанието на децата - трудолюбието, отговорността, постоянството и решителността са сред най-ценните добродетели с ръст от 3-4% за последното десетилетие. Експертите отчитат изместване на акцента върху спестовността, алтруизма и въображението, характерен преди, към по-прагматичната нагласа "да подредиш собствения си двор". Българинът е недоверчив към външните хора за семейството, рода и етноса си. Днес едва 18% са убедени, че на повечето хора не може да се има доверие. С опцията "трябва много да се внимава" с другите хора, са съгласни цели 80%. Социолозите регистрират, че за 10 години обаче е нараснала важността на приятелите и познатите - от 38,2 на 47,5% сега. Проучването регистрира мащабен ценностен обрат в отношението към религията. През 1991 г. между 25 и 30% от българите се определят като вярващи, а 2/3 - категорично не, сега съотношението е преобърнато. Днес българите се оказват по-толерантни в сравнение с 1990 г