Следващите редове са от писмото, пратено до e-vestnik по мейла, заедно със снимките. Публикуваме го, защото хвърля светлина върху проблем, характерен за много райони на България в последните години. Ще публикуваме и други подобни снимки, ако читателите изпратят.

Остатъци от казармите в Грудово. Снимки: авторът

Роми, въоръжени с чукове, кирки и лостове разрушават и разграбват бившите казарми в град Средец, по известен в миналото като Грудово. Керемидите и тухлите се сортират и товарят  на каруци и се изнасят от района. После се продават неизвестно. Очевидци споделиха, че дори са виждали да се предлагат на местния седмичен пазар. Дървените каси, греди, дограми и дюшемета се разбиват и трошат  за дървен материал.

Най- голям интерес има към металите. Медни жици и кабели почти не са останали, но тук-таме може все пак да излезе нещо- забравени кабели от ел. инсталациите в стените, неразкрити подземни медни или алуминиеви кабели. Желязо излиза доста: железни конструкции, релси, винкели, ламарини и т. н. А когато свършат готовите за предаване железа, ромите започват работа по железобетонните конструкции. Колоните и трегерите на сгради, помещения и хангари се събарят и с чукове се разбиват, за да се извади арматурата от бетонно желязо. Каруци,  натоварени с желязо, допълнително влачат арматура от колоните и сноват непрестанно между казармите  и пунктовете за изкупуване на вторични суровини.

Това са остатъци от старите казарми в Грудово - известно поделение на българската армия преди години. Снимки: авторът Това са остатъци от старите казарми в Грудово - известно поделение на българската армия преди години. Снимки: авторът Това са остатъци от старите казарми в Грудово - известно поделение на българската армия преди години. Снимки: авторътСнимки: авторътСнимки: авторътОстатъци от казармите в Грудово. Снимки: авторътСнимки: авторътСнимки: авторът

Грудово (Средец) беше един от най-големите гарнизони на ІІІ армия с щаб в Сливен. Заедно с Елхово и Звездец образуваше т. нар.”Триъгълник на смъртта”. Заради близостта на Турция и Гърция, поделенията бяха бойни. Службата тук беше трудна, с много учения, стрелби, занятия и наряди, работа, строга дисциплина и малко отпуски за войниците. В края на 70-те години, когато служих тук, поделенията бяха 4 на брой: мотострелкови полк, артилерийско поделение, танков дивизион и ракетен дивизион с тактически ракети. При станалите реформи в Българската армия в началото на ХХІ век, поделенията са закрити, хангарите с техниката са опразнени,  голяма част от военното имущество е бракувана и унищожена, за да не може да се използва. Но остават сградите, които в продължение на няколко години са охранявани от частни охранителни фирми. Сега вече, всичко е изоставено на произвола на съдбата.

Няма ли нужда Българската армия от средства? Не можеше ли, да се погрижи ...